Из историята на първата фанфарна музика в града

 Цветя, вълнение, бодро крачещи момичета и момчета. И до днес такава е гледката в Деня на славянската писменост и просвета по улиците на града. Това е патронният празник на училище „Кирил и Методий” в Бургас. Правото да бъде на чело на колоните манифестиращи училището е извоювало с годините, а наскоро дори се отказа от участие в шествието, само и само за да защити позицията си на празничната процесия. 

 Преди години възпитаниците на тогава прогимназия „Кирил и Методий” са били истинска атракция за бургазлии по време на своя училищен празник. А причината е първата училищна фанфарна музика в Бургас, гордост на престижното школо. Следите на тази емблема за ученическия живот в града ни отведоха до спомените на един от участниците в оркестъра – Сабетай Варсанов. Времето, в което той е бил част от формацията, е началото на 60-те. Но историята на първата фанфарна музика в града ни връща много по-назад. 

 „Доколкото знам музиката е подарена от германски войници, разквартирувани в Бургас по време на Втората световна война. Когато напускали града, те оставили музиката на училище „Кирил и Методий“. Помня, че инструментите бяха доста  износени. Там, където са ги държали, се виждаше  бронзът, а иначе отгоре бяха никелирани.” – разказва Сабетай Варсанов. „Много от тръбите, които бяха излезли от употреба, се използваха за резервни части. Иначе никъде не можеха да се намерят такива.”  

 Първата фанфарна музика в бургаските училища е била съставена от около двайсетина музиканти. „Отпред имаше лира с хоризонтални метални пластини, които бяха с различна тоналност. А едно много красиво момиче – Стела Тръпкова, я държеше. Отстрани имаше две големи папули в цветовете на българското знаме” – продължава разказа си бургазлията. „Бяхме разделени в 4 реда по 5-6 души. Имаше сопран и алт, които свиреха мелодията на няколко нива. Зад тях бях и аз. Свирех на аконт. Осемте тръби свирехме едновременно в няколко гами и давахме плътност на тона. Зад нас бяха две момчета с големи свирки, а накрая тъпан, чинели и две барабанчета. Музиката не беше толкова професионална, но наистина беше много красива”. 

 Нотите пред всеки ученик са били закачени с щипки във формата на лира. 

 А най-вълнуващият момент за малките музиканти е бил 24 май. „Тогава всички бяхме облечени с бели панталонки и чорапи и обувки в същия цвят. Обикновено на празника манифестираха Библиотеката и другите културни институции в града. След тях бяхме ние най-отпред, отделени от другите училища. С марша „Върви народе възродени” минавахме два пъти улица „Първи май” ( днес „Александровска”). След това задължително свирехме и пред трибуната с официалните лица.”. 

 И до днес спомените от хубавите години във фанфарната музика на училище „Кирил и Методий” не напускат Сабетай Варсанов. Той с усмивка признава, че ходи на манифестациите за 24 май като зрител, но все още много се вълнува, когато чуе познатия звук на тръбите. Разбира се, това не са онези стари тръби с белези от множество ръце по себе си. Все пак традицията е запазена. А времето си тече и само от нас зависи да го превърнем в история.