Едно вдъхновяващо пътуване може да промени човек. Знаят го великите пътешественици, обикновените хора, непоправимите мечтатели. Всички го знаят, но само някои имат късмета и куража да им се случи. А тези, на които се случи да го направят по море, са истински щастливци. Такива приключения има най-често по филмите, но и в спомените на някои бургазлии от стари родове. През 70-те те са си организирали екскурзии „за чудо и приказ” по най-изтънчените и известни места в европейските столици, далеч в ледените води на Северно море, край китните брегове на Лисабон.

 Една такава щастлива пътешественичка е и Катя Кобарелова, дъщеря на един от първите аптекари в Бургас. Тя пропътува 5024 морски мили, минавайки през Черно, Мраморно, Егейско, Средиземно, Балтийско, Севрно и Тиренско море, през протоците Гибралтарски, Месински и Ламанш, проливите Дарданели и Босфор, Атлантическия океан.

 „Варна” -  круизен кораб с три нива за каюти, басейн и няколко нива слънчеви тераси, очаква бургаските дами и най-добри приятелки – Катя Кобарелова, д-р Райнова и Мария Иванова, на пристанището в Ленинград. На борда са настанени в уютна и просторна каюта на второто ниво. Още в началото пътуването се превръща в приключение. Отплаването се забавя с ден заради замръзване на Финския залив  и част от Балтийско море. В тъмната нощ на 22 срещу 23 април „Варна” си проправя път през замръзналите води, водена от мощното тяло на ледоразбивача „Мурманек”. Ледени блокове се блъскат в корпуса на кораба, а в каютите пътниците потрепват при всеки пореден тътен от морските дълбини. Швеция остава в далечината, недостъпна за жадните погледи. Първата спирка е Копенхаген, където освен древния замък Кристианебок, Катя вижда за първи път в живота си битници, които описва като „окаяни същества, с мръсни и скъсани дрехи”.  

 На път за Атлантическия океан денят по море се разнообразява от множеството удобства на кораба - кино, фризьор, храна, почивка и книги. Килският канал е входът към Океана, където ги очаква Хавърския бряг. Оттам през китната френска провинция и „Града на 100-те камбани” Руан, групата се отправя към Париж. За най-голяма изненада и радост на нашата бургаска пътешественичка тя среща под Айфеловата кула приятели. Този късмет не може да се пропусне и всички заедно тръгват по лъскавата Шанз-е-Лизе, Лувъра, стръмните улички на Монмартър, Grand Opera, катедралата „Notre Dame”, Латинския квартал. По залез слънце се разделят с обещание да се видят отново в България. Време е за Лондон, а след това и Лисабон. Там Катя и нейните приятелки се изгубват сред алеите на ароматна градина със стъклен покрив, построена около паметника на английския крал Едуард ІІІ. Всяка от тях носи името на най-рядкото растение, което вирее на нея, и безбройните табелки се размиват пред очите на бургаските дами. След безгрижно лутане из Лисабонските потайности, следва най-екзотичното място по маршрута – „вратата” между Средиземно море и Атлантическия океан Гибралтар. Там ги очакват Херкулесовите скали, малки изкуствени пещери, в които са скрити оръдия, незабравим концерт с музика на Бах в пещерата Сейнт Мишел на морския бряг. 

 Забравили напълно студа и премеждията от началото на пътуването, за пасажерите на „Варна” е време за празник. 4 май е ден на Чешката култура и по този повод е посветен на чешкото кино. Точно тогава се разминават и с най-големия кораб в света за онова време „Елизабет ІІ”. Цял ден най-посетеното място е киносалонът, докато корабът се носи към поредната си приказна дестинация. Хората се смесват, разговарят и неусетно стигат до Барселона, а след това се отправят към Рим. Слизат на брега и тръгват към „Вечния град” по „Слънчевата” аутострада. По някое време тя се слива с древния Via Apia и трите бургаски дами и техните спътници с трепет се носят по стъпките на племена и народи от учебниците по история. Тръгнали по следите на миналото, продължават през чудно красивия по залез слънце Неаполитански залив, все по-близо до дома. Всички прекарват нощта размечтани, разделени на малки интимни групички по палубите или по каютите. Някои са създали приятелства, другаде пък е пламнала любов. Усеща се краят на пътуването и навсякъде се разменят адреси. През деня разходките из Атина с нейния бял античен блясък и из пищния Истанбул още повече сплотяват хората. Преди да се разделят, всички заедно получават морско кръщение. Пътешествието се овековечава с диплом и име в царството на бог Нептун. Катя избира името на богинята на зараждащия се живот Деметра.

 След това пътуване тя вече никога няма да е същата. Всеки ден, година след година, ще прекарва сутрините си загледана в морската шир, връщайки се поне за час на онзи кораб, който я отведе до ледени брегове, опасни заливи и екзотични пещери. Хванала в ръце избеляващите с годините листи на дневника си, от които Ви разказах и аз сега тази история.