Имало едно време едно приказно място в Бургас. То се появило преди петдесет лета в най-вълшебната част на града - край езеро с прохладна вода под клоните на стара плачеща върба. Там се извивала чудна каменна стена. Върху нея оживели най-любимите детски приказки – "Златното момиче", "Пепеляшка", "Дядо и ряпа", "Тримата братя и златната ябълка", "Лисицата и щъркелът", "Снежанка и седемте джуджета" и много други. Статуя на разказвач със стара гусла пазела тайните на приказните същества. Майки и бащи, баби и дядовци вървели покрай стената и разказвали приказки на децата. Когато свършела и последната, те продължавали пътя си към големия стъклен цветарник и близкия зоопарк с любимата на всички маймуна Пешо. 

 Годините минавали, прашните пясъчни алеи били асфалтирани, зоопаркът бил преместен, цветарникът изчезнал завинаги, но от стената не спирал да се чува весел смях. За децата от близката махала това бил дворът, в който играели всеки ден, но имало и такива, за които пътят дотам бил дълго приключение от другия край на града. В горещите летни дни в езерото с лилиите се появявали и водни колела. Често момчета ловяли попови лъжички и гонели момичетата с тях. Игрите продължвали безгрижни чак до вечерта. Случвало се някое дете да издебне родителите си и тайно да цопне във водата, но после набързо изяждало един пердах и го прибирали тъкмо на време за поредната серия на „Шогун“.

 Така се родили днешните мили спомени на някогашните щастливи хлапета. Минали още години и приказките заглъхнали сред шума на новия лунапарк. Запленени от светлините и музиката на Гондолата, Балерината, количките и другите атракции, децата бързо забравили приказните герои и стената започнала бавно да се руши. Все пак, преди съвсем да изчезне, някои успели да съберат изпадали плочки мозайка и до днес съхраняват спомен от изгубените детски дни. И така стигаме до днес. Стена пак има - и приказки дори. Да, тя не е точно същата, но така е и с детските игри. Гарантирам ви обаче, че след години настоящите деца ще си спомнят новата стена, тъй както ние старата сега.

 

 

текст: Лина Славова
снимки: detstvoto.net
сп. "Виж! Бургас", бр. 8