Тенденции и стилове в Бургас
Когато се ровиш из миналото на Бургас, блясъкът на 30-те години на 20 век просветва навсякъде. Тогава града е в разцвета си. Съсвем естествено заможните вече бургазлии обръщат погледа си към света. Всъщност Бургас се „отваря“ още през 1903 година, когато на 18 май с 40 топовни изстрела е открито модерното бургаско пристанище. И започва интензивен стокообмен с пристанища в цяла Европа и Америка. Търговците се замогват, младите хора имат възможност да се образоват в чужбина. Градът се благоустроява постоянно. Светският дух си намира все повече място из новите пространства на Бургас – Морската градина, летните кина, баните, сладкарниците, казината. Навсякъде кипи живот.
За да си представим баловете на открития дансинг на Офицерския клуб или замисления Духтев, наведен над някое растение в своя приказен Цветарник, трябва да се обърнем към темата за модата.
През 30-те години на почит са били закръглените форми. Това дори се е отразило в кройката на роклите, в задната част на които жените са си слагали възглавнички. Типичната кройка за това време е дълга, вталена в кръста рокля, без деколте и с бухнали ръкави. Към нея шивачките често са изработвали и различни апликации.
Аксесоарите са били тайната и на невероятните шапки. Всяка се е изработвала ръчно в една от 11-те шапкарници в града. Слагали са се брошки, воалетки, пера от екзотични птици.
При мъжете шапките са били признак на обществено положение. Търговците и занаятчиите са носели бомбета или шапки от филц “борселино” през зимата и “гарсонетки” през лятото. За хората от висшето общество са били цилиндрите. Артистите, както и днес, са си „падали“ най-вече по баретите. За работниците и рибарите са оставали каскетите.
Освен с шапки, мъжете са се отличавали и със своите костюми. Преуспелият бургазлия се е разхождал по Крайморския булевард в костюм с жилетка, като важно, важно е поглеждал часовника си – сигурен признак за обществено положение. Ако е имало кал обаче, предвидливият джентълмен си е слагал гумени галоши, марка „NorthBritish“ върху кожените обувки .
Шивашкият бизнес също е процъфтявал. Естер Голдшлагер, Мадам Ховсенян, София Меликова, Ребека Митрани – това е само част от модния елит на града.
Имало е и магазини за дрехи. Един от най-популярните е „Малката дрехарница“ на Елия Ескенази.
Банските също са започнали да навлизат в гардероба на жените, като постепено те откриват краката и ръцете си. Революционна стъпка, която бележи драматична промяна във вида на баснкия костюм.
Неприкосновена зона обаче си остава бельото. Повечето жени от това време сами шият своето и това на семейството си.
Да се родиш в Бургас в началото на миналия век е било истински късмет. Разбира се, имало и бедни хора, за които роклите по парижка кройка са били само блян. И въпреки това шеметният дух на града е бил част от ежедневието на всеки негов жител. Едно красиво време с особен блясък и мащаб.
Използвани са материали на Соня Кехлибарова
снимки: Личен архив Камелия Величкова
сп. "Виж! Бургас", бр. 4