За по-младите бургазлии булевард „Булаир” е просто една широка улица, по която вървят голяма част от градските автобуси и често ни се налага да пресичаме на път за Морската градина. Хората, които познават историята на града обаче, помнят улица „Площадна” - изгубеното архитектурно сърце на Бургас. Преди мащабния план за нова транспортна схема през 60-те, днешната улица „Булаир” е била част от живописен квартал, който е съхранявал автентичния облик на града. Събарянето на старите постройки е посрещнато с бурна съпротива, а от следващите редове ще разберете защо.
  Още през 17 век в тази част на Бургас е възникнала така наречената турска махала, като първоначално къщите са били около днешните тенискортове на улица „Александър Батенберг”. Малко по-малко обаче се заселват все повече хора и махалата се разраства чак до „Богориди”. С поминъка и домовете на хората идват и техните храмове. В летописите на града е останал споменът за две внушителни джамии – едната от камък, а другата от розов хоросан, който турците наричали „кахкаха”. В махалата имало и медресе, което се помещавало в няколко дървени постройки отвъд днешния булевард. С все по-космополитния облик на града обаче, турските къщи се размесили с еврейски и гръцки и районът започнал да се изменя.
  Проспериращ Бургас, който след Освобождението наброявал едва 3000 жители, а само няколко години по-късно двойно повече, започнал да се превръща в европейски гради по своята архитектура. Турското училище било разрушено, а на негово място се появила красива и масивна сград, в която днес се намира Институтът за реставрация на паметниците на културата. По ирония на съдбата това е една от малкото сгради, които пазят автентичния дух на тази част от града. В „изгубената” махала са живеели и някои от най—видните личности на Бургас. Първият кмет на града – Нико Попов, е обитавал солидна двуетажна сграда в началото на някогашната „Булевардна”. Един от най-уважаваните лекари – доктор Андреа Нидер, също му е бил съсед. Там е бил красивият дом и на известен и богат земевладелец и лозар с екзотичното име Одисей Ласкаров.
  „Булевардна” е водела и до консулския квартал, където дипломати от Англия, Холандия, Австрия, Русия и други страни по света са се наслаждавали на морската шир от разкошните си къщи с пищни дворове и богата зеленина. На мястото на старите джамии пък се разполагала първата градска градина, носеща името на Княз Борис. Там се е издигал и офицерски павилион, който е бил първото средище за културна дейност и забави на Бургас. Къщата, която в наши дни е читалня на Регионалната библиотека пък, е била много по-голяма. Толкова, че да събере цяла спортна школа, а по-късно и медицинско училище и гимнастическото дружество „Черноморски юнак”. 
 Картините от „изгубената” „Площадна” днес можем да чертаем само чрез спомените на нашия град и малкото останали снимки. Затова и те са фрагментарни и откъслечни. Следващият път, когато тръгнете из малките улички около „Булаир” обаче, се сетете за тези редове и ще усетите далечния вкус на историята, който е пропит на всяка крачка. Тогава пред вас ще оживеят и разрушените къщи, и знатните господа със своите изящни дами, и дори хлапетата, които бързат към дървеното медресе. И ето, че вече ще имате още едно доказателство, че сте си у дома. В град с корени, към които винаги можете да се върнете.
 Използвани са материали от „Магията Бургазъ” на Катя Корудерлиева – Стоянова; „История на Бургас” от Иван Карайотов, Стоян Райчевки и Митко Иванов; статията „Бургас – Градът на Консулите” от Соня Кехлибарева. 
 
текст: Гергана Костова
снимка: „Магията Бургазъ” на Катя Корудерлиева – Стоянова
сп. "Виж! Бургас", бр. 23