През втората половина на 20 век Европа е сцена на остри противоречия. Втората световна война и идването на комунизма чертаят нови граници и променят безвъзвратно човешки съдби. Една семейна история се превръща в човешкото огледало на тази епоха, наситена с кръв, страдание и сила на духа. Ще ви я разкажа така, както я чух, на улица „Богориди” в Бургас:

 Елзе:

 Всичко започва някъде в началото на 30-те в Берлин – град, вече изправен пред смътната опасност на националсоциализма. Това усещане, витаещо във въздуха, срещнало безгрижната Елзе Киршнер, наскоро станала част от богатата пруска фамилия Шробсдорф, в красиви семейни вили по езерата около Берлин, сред блясък, тържества, разговори за култура и изкуство и въобще – охолен бохемски живот. А леко пълничката Елзе, със своите къдрави коси и жизнен нрав, била в центъра на това великолепие. Винаги душата на компанията, тя изпълвала мечтите на мъжете около себе си и вдъхновявала своите приятелки. Отказала се изцяло от еврейския си произход, не се съобразявала със строгите порядки и семейни ценности. Отглеждала двете си дъщери – Ангелика и Бетина, както и живеела - с размах и някак на игра. Синът й Петер обаче вече бил достатъчно зрял, за да разбира какво предстои.

Петер:

 Роден от първия брак на Елзе, Петер изкарал само детството си близо до майка си. На 17-годишна възраст той бил изпратен в интернат, а малко по-късно направил избор, който по-късно се оказал съдбоносен. Годината била 38-ма, идеите на Хитлер започвали да истеризират Германия. Но вместо да се осланя на немската фамилия на баща си – Швиферт, или на възможностите на втория съпруг на майка си, 21-годишният младеж избрал да бъде евреин. Така Петер останал самотник до края на живота си. Евреите не го приемали заради името му, а немците – заради възгледите. Единственият му капитал станали знанията. Момчето вече владеело перфектно три езика – немски, френски и испански. Малко хора през войната обаче ценяли умението да общуваш. Странстванията му минали през Гърция, Египет, Сирия, Либия, Тунис, Италия. Неприет от никого, накрая той намерил своите братя по оръжие в редиците на армията на генерал дьо Гол, за която малко по-късно дал и живота си. В самия край на войната, броени месеци преди капитулацията на Германия, едва 28-годишен, Петер Швиферт намерил смъртта си в битка край Страсбург. Единственият спомен от него е писмо, писано часове наред в окопите преди последното му сражение.

България:

 Докато Петер обикалял разкъсания от войната свят, Елзе станала българска съпруга. Или поне в документите й пишело така. Ерих Шробсдорф най-накрая разбрал накъде вървят нещата в Германия и решил чрез фиктивен брак да спаси жена си и двете й деца. Така от разглезената богаташка Елзе Шробсдорф не останало и следа, а малко по-късно в софийското село Бухово от американските бомби заедно с дъщеря си се криела Екатерина Лингорски. Маскирано първоначално като почивка на море, пребиваването на Елзе, Ангелика и Бетина тук се превърнало в тъжна и екзотична епопея. В отношението към този период се крие още една особеност на тази невероятна семейна история. Дълбоко преплетените връзки между евреи и германци поставят пред всеки един член на фамилията въпроса кое светоусещане ще почувства по-близко. Така щрихите на миналото придобили различни форми. За Ангелика – днес известна немска писателка с еврейско самосъзнание, която след войната живее в Париж, Израел и Берлин, детството в България останало като спомен за благородството и топлотата, които срещнала в нашата страна. За избралата да превърне България в дом Бетина обаче, Германия останала завинаги блян.

Бетина:

 Още с идването си в България, Бетина срещнала любовта. За да притъпят шока от промяната, семейство Шробсдорф веднага се отправили към курорта „Константин и Елена”. Там, в почивната станция на Медицинска академия бил настанен и младият анатом Димитър Станишев. 16 години по-голям от нея, свободно владеещ немски, обаятелен и в началото на блестяща научна кариера, той веднага привлякъл вниманието на момичето. Тази първа среща променила завинаги хода на събитията. Бетина посрещнала пълнолетието си в България, в разгара на Втората световна война. А по това време евреите, които имали немско гражданство, получавали зловещ „подарък” за 21-вия си рожден ден. Писмото за влизане в концентрационен лагер Бетина получила в София. И без да се замисли, тя приела предложението да стане съпруга на Димитър и така да се спаси. Не знаела обаче, че и за в бъдеще я очакват много тежки дни.

Станишеви:

 Лекарската фамилия Станишеви дала на България най-добрите специалисти в областта на анатомията и хирургията през 20 век. С идването на комунистическата власт обаче, семейството било подложено на гонения. Отнели лекарските права на Димитър, и тримата с Бетина и първородния им син започнали да се изхранват с лепене на хартиени кесии. Няколко години по-късно обаче липсата на анатоми в България принудила властите да му върнат правата и да го изпратят в Пловдив. Един от създателите на Медицинския университет в града в първите години живеел в класна стая на Търговската гимназия. Сред вещи с щампа на Министерството на здравеопазването започнало живота си и второто дете на Бетина Шробсдорф, по баща Швиферт, и Димитър Станишев – Евелина.

 Бургас

 И тук най-накрая разказът ни стигна до Бургас. Връзката на нашия град с тази безкрайна плетеница от човешки съдби, заплетена от ужасите, страстите и утопиите, бушуващи на Стария континент през 20 век, е една жена, която днес често можете да срещнете на „Богориди”. Там я срещнах и аз, пред фонтана до стария пионерски дом.

 Евелина се връща към немските си корени за първи път в началото на 60-те, когато заедно с Бетина получава разрешение да посети Мюнхен. Възпитана в безрезервна любов и почитание към изгубената родина на майка си, тогава тя преживява истински цивилизационен шок. Същите чувства споделя и Бетина, която четири години по-късно отива отново в Германия и не се завръща до 80-те. Така Ева става дъщеря на „беглец от родината”, защото, макар че завинаги остава с немско самосъзнание, майка й по документи е българка от онзи мрачен 21-ви рожден ден. Това обаче не спира амбициите на младото момиче, което завършва медицина, а по-късно работи като реаниматор на Каваците. И по подобие на своята майка двайсет години по-рано, сред красотата на курорта среща своя съпруг – Пенчо Пенчев. Така една от наследниците на знатния пруски род Шробсдорф се омъжва за внука на един от най-известните адвокати на Бургас – Илия Тодоров. Във вените на съпруга на Евелина тече и кръвта на съратника на Филип Тотю - Кара Атанас.

 Представяте ли си колко още чудни истории витаят из нашия град? Семейната памет на бургазлии е една странна амалгама от странствания, предприемачески дух и различни традиции. В този „млад” град всеки е пришълец и всеки носи със себе си своите спомени. В много случаи прокудени от родината, хората тук идвали с мечтата за дом и спокойствие. Дали пък в това не се крие частица от тайната на онзи бургаски дух, който прави улиците по-уютни, хората по-усмихнати, а душите по-свободни...

текст: Гергана Костова

снимки: Евелина Станишева

сп. "Виж! Бургас", бр. 26