Обикновено свързваме историята на Бургас с известни артисти, поети и хора на културата. Градът ни обаче е родно място и на един от най-блестящите научни умове на България, ученик на самия Айнщайн, работил по разработките на атомната бомба – професор Рашко Зайков. Началото на житейския му път е дадено в един мразовит декемврийски ден през 1901 година. Детето се ражда в едно от уважаваните семейства в града. Майката Славка е от стара възрожденска фамилия, която осигурява на младото момиче престижно образование в Прага. Бащата Гавраил пък трябвало да наследи семейната традиция и да стане свещеник, но вместо това легендата разказва, че взел тайно 10 наполеона от семейното имане и избягал да учи лесничейство в Полша. Закърмен с любовта към учението, малкият Рашко също бързо потърсил реализация в чужбина. Още като бебе му било предречено славно бъдеще в тази област. Семейните летописи на рода Зайкови пазят следната история. Веднъж Славка се разхождала в Морската градина и била спряна от непознат джентълмен. Той бързо опипал главичката на спящия в количката Рашко и веднага заключил „Госпожо, вие сте майка на гений!”. Думите му добили още повече тежест, след като жената разбрала, че разговаря с изтъкнат италиански професор. 

 Рашко напуснал Бургас рано. Още 14-годишен, изцяло по своя инициатива, той кандидатствал във военен колеж в Австро-Унгария. И не само че бил веднага приет там, но след първата година успехът му бил толкова висок, че сам Австро-Унгарският посланик съобщил на майка му за резултатите на даровития българин. Момчето обаче усетило, че не военното дело е неговото поприще и се върнало в София, където продължило образованието си в Първа мъжка гимназия. А наистина звездният му миг дошъл малко по-късно при следването му в Германия. „Още през 1923 година имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин. Той така увлекателно и разбираемо обясняваше, дори и когато си служеше със сложния математически апарат, че след всяка негова лекция ми трябваше доста време да се върна на земята”, пише в книгата си „Лични спомени за Алберт Айнщайн” Зайков. Самият Айнщайн също е заинтригуван от работата на бургазлията и двамата започват да общуват редовно. Рашко посещава и дома на великия учен и по време на тази визита го вижда в съвсем друга светлина.  С подпетени пантофи и цигулка в ръка, Айнщайн посрещнал Рашко с импровизиран концерт. Закърмен с бохемския дух на Бургас, младият учен веднага се включил със своята „Кремона”, която носел чак от родината. Как ли е изглеждала забавата на двамата блестящи физици можем само да гадаем, но е безспорен факт, че приятелството и общата им работа продължават. Благодарение на Айнщайн Рашко Зайков става и първият български стипендиант на Хумболтовата фондация, която дава шанс за развитие на много от Нобеловите лауреати през годините. По това време младият учен общува и с най-големите умове на своето време – Макс Планк, Нилс Бор, Леви Чевита. Част от разработките си прави и в останалата в историята като „Кулата на Айнщайн” обсерватория, която известният архитект Менделсон създава в едно от предградията на Берлин. През Втората световна война Рашко Зайков е привлечен като научен сътрудник на военните заводи „Фау”, където работи и върху теоретични проблеми на атомната бомба. Тази биография по-късно му създава изключително много проблеми в комунистическа България, но златните страници в научния му път остават завинаги не само в семейната, но и в националната ни летопис. 

текст: Гергана Костова

списание "Виж! Бургас", брой 34, април 2015