Стефан Константинов Тинтеров - Вен Тин (22 март 1885, Бургас — 6 юли 1912, България) е български поет-символист.
Кратък е и житейският път на Вен Тин (Стефан Тинтеров). Роден е на 22 март 1885 г. в Бургас, където завършва основно образование. Учи в Пловдив - в класическия отдел на мъжката гимназия. Следва в Софийския университет - Юридически факултет. По време на студентството си дълго време е стенограф в Народното събрание. По-сетне е заместник-прокурор в Стара Загора. Веднъж, при изпълнение на служебния дълг, конят му го хвърля и на 6 юли 1912 г. загива едва 27-годишен.
Заслужава да се отбележи, че Вен Тин е роден и раснал в будно българско семейство. Баща му - Константин Тинтеров, родом от подбалканския Калофер, е възрожденец, сподвижник на Петко Рачов Славейков, адвокат и общественик. И, което е доста интересно, той е автор на текстовете на популярните някога песни "Цвете мило, цвете красно", "В цветя, в треви зелени", които се пееха навсякъде. Стефан Тинтеров е един от незаслужено забравените български лирически поети.
Поетът-символист Стефан Тинтеров заема заслужено място в нашата литература след Пенчо Славейков и Яворов, между Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти. Седемгодишният му творчески път (1906-1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ.
Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга "Призраци" (1994). Това е книга, посветена на един самоназовал се избраник - поета символист и модернист Вен Тин, открит за българската литература преди няколко години от варненския поет и литературовед. Тя е и книга за избрани читатели - за онези, които не просто са изкушени от литературата, а я вдишват като кислород, без който се затлачва кръвопотока на душите им. Защото Вен Тин живее кратко като Христо Ботйов, но учестява съдбата си с щедростта на своя талант и работоспособност, която изумява. Той е поет, критик, полиглот-преводач, юрист, стенограф, окултист - и навсякъде оставя белези за ранозрейното си дарование. Неговата хроника е вписана в хроничното време на боледуващия български модернизъм. Както "боледува" родилката по време на предупредителните контракции. Затова животът на Тин е разказан от Владимир Стоянов като бродерия върху канавата на епохата, но и като цветен конец, който се хармонизира с други конци върху ковьора на литературната ни история - Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов.
С този труд Владимир Стоянов затваря окръжността, която започна да описва с издаването на поетичното наследство на Вен Тин. Книгата му "Призраци" има свой дубъл и в Интернет (2001).
Сградата, която авторът на книгата за остров “Света Анастасия” проф. Иван Карайотов открива зад апсидата се оказа по- късна на границата между късното Средновековие и ранното Възраждане, като строителство. Тя е била обитавана до началото на 20-ти век. Там са пребивавали бургаският писател Петко Росен и бургаският поет Вен Тин /Стефан Тинтеров/. Тяхното пребиваване датира от началото на 20-ти век. После тази сграда е пропаднала в морето както преди няколко години пропадна и стената на кухнята на манастира.
Загадъчният Вен Тин
Кой е той нежният и непознат лирик Стефан Тинтеров, чиито стихове Подвързачов и Дебелянов включват в своята антология на българската поезия "от Вазов насам"?
Христо Черняев
Не е възможно жадното за честна и вглъбена поезия око да не открие краткото творчество на поета-символист Вен Тин (Стефан Тинтеров). В неговите стихове, израз на една фина и изтънчена душевност, тихо тържествува дълбокопреживяна мъдра и жизнена философия, сякаш белязана свише да загатва за мисия в своето време.
Едни от първите поетически творби на Вен Тин излизат през 1906 г. в редактираното от Тодор Влайков списание "Демократически преглед". Свои творби печата и в изданията "Листопад" и "Женски глас". От голямо значение е фактът, че Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов включват десет негови стихотворения в "Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам". По-късно (през 1922 г.) негови творби са представени в антологията "Български поети" под редакцията на Христо Цанков-Дерижан, както и в "Антология болгарской поезии", преводач и съставител А.М. Федоров - София, 1924 г. А през 1939 г. негови стихове присъстват и в "Антология на българската любовна лирика", съставена от Ангел Любимов.
Освен поезия, Вен Тин пише и художествена, и публицистична проза, както и статии. Подобни творби публикува в периодичния печат, статии, които се характеризират със задълбоченото му вникване в същността на разглежданите проблеми. Такива са например "Литературата ни през 1907 година", "Жената в обществото" и др. Особено лъчение има великолепната му студия "Подир сенките на облаците" (Отбрани стихотворения на П.К. Яворов), излязла през 1910 г. в "Демократически преглед".
Освен в полето на критиката, се проявява и като преводач. В негов превод излизат стихове на Лермонтов, Верлен, Метерлинк, Мария Конопницка...
Поезията на Вен Тин, поради своята загадъчност и душевния си финес, като тълкуване на изконния смисъл на човешкото битие, е устремена към божественото. Тя не е натоварена с всевъзможни проблеми. Тъкмо затова е изчистена в своята насоченост - да осветли божествените искри и черти на земния човек, тъй като земята, на която той е стъпил, е също звезда - пътничка в Космоса. Въпреки нейната вездесъща елегичност, тази поезия има небесен дъх. Това е нейно изключително качество, което са забелязали и изследователите на Вен Тин.
Неслучайно предговора към книгата "100 неизвестни писма" литературоведът Стефан Памуков пише: "Не вярвам, че на тези стихове е предопределено забвение, но може би е необходимо някой да ги извади от праха и да ни ги посочи в тяхната истинска светлина, дори да ни разкрие, че това е поезия, която навремето е вълнувала Д. Дебелянов и той не се е стеснявал да се влияе от нея. Всичко това ни навежда на идеята за субективното и обективното в присъствието на един автор."
А Христо Цанков-Дерижан, който се спира на Вен Тин в литературните си обзори за 1910, 1911 и 1912 година, далновидно изрича следните слова за поезията му: "Неговият стих звучи като падащ върху плоча водопад. Нищо правено, нищо съчетано изкуствено няма в него. (...) Стихът на Вен Тин е нов, свеж, завладяващ. Аз бих казал, той е стихът на новата българска поезия. Той е вскърмен и израснал на почвата на родния български стих."
Тези думи се отнасят за цялостното поетическо творчество на Вен Тин и особено за стихотворенията "Съзерцания", "Metamorphosa", "Георгика", "Когато девствена, в смущенье свела взори...", "Ти, може би, ти таз...", "Молете се за нас на всички вери...", "Дете, нощта ни свързва без приют...", "Душата ми е монахиня бледа...", "Другари", поемата "Lunaria", "В дрезгавината", "Керван от сенки...".
С какво прозрение за божествената човешка участ в "Lunaria" Вен Тин пророкува:
Човекът:
Ох! мрака, който пълни ми живота,
ти няма ли най-сетне да го пръснеш?
Защо ме тласкаш се къмто Голгота?...
Глас из дълбочините:
За да възкръснеш!
А с каква покъртителна тъга и същевременно с гняв към бездушните и лицемерите е заредено стихотворението "В памет на П.П. Славейкова":
Един от малкото, които своя дял
от скръб понесоха на тоя свят с величье
- той бе самотен жрец на своя идеал...
Тълпа го с лаври не обкичи.
Дух, в който рвение бездушни вред видял,
той беше твърде горд, за да го тя обича,
- но, глуха към това, що живий бе създал,
пред мъртвий тя ще коленичи.
Коментарът е абсолютно излишен.
За творчеството на Стефан Тинтеров (Вен Тин) са писали Димитър Бабев, Христо Цанков-Дерижан, Петко Росен, Стефан Памуков, Михаил Неделчев. В тази насока специално внимание заслужават литературоведските изследвания на Владимир Стоянов. Особено в книгата "Трилогия на сърцето", където е представено творчеството на поета и където Владимир Стоянов прави твърде интересен и изчерпателен анализ на поезията на Вен Тин. Неслучайно тази книга получи наградата на Съюза на българските писатели за 2006 г.
В нея с преклонение към делото на Вен Тин и със завидна дълбочина Владимир Стоянов изследва творчеството на поета, като нарича творбите му "пейзажи на душата". Той пише: "Лирическият персонаж на Стефан Тинтеров постига себе си чрез съпричастността към вселенската болка, преосмислена като лична болка и трагедия, като вечно битие и дом. За него опорна точка е милосърдието и състраданието, които го зоват." По-нататък Владимир Стоянов продължава: "Поет на обертоновете, на плътността и звучността на детайла, Вен Тин търси словесната полусянка, вербалния полунамек. Емблематична особеност на поезията му е нейната елегична интонираност. Тя може да се аргументира и като наследство от традицията (...) и като лична нагласа: "Само повърхностните ликуват на тоя свят" (думи на Вен Тин - б.м.). Стиховете му звучат съкровено, приглушено, молитвено."
