Семейна среда

 

Родът на Евтим Кобарелов  води началото си от с. Бръшлян, Малкотърновско. Богат и известен е Кобареловия род не само в Странджа, но и със своите търговски връзки е търсен като партньор в Цариград и Анкара. Бащата Атанас Кобарелов е притежавал 2 чифлика. Негови са били горите между днешните села Ясна поляна и Писменово. Отглеждал хиляди глави овце и говеда, а с арабски коне е снабдявал турската войска. Участник в Църковната борба. Жени се за Милка от с. Дерекьой, Лозенградско, която му ражда 13 деца. Остават живи само четирима сина- Петко, Градю, Георги и Евтим. Синът му Градю участва в Илинденско- Преображенското въстание 1903 год. Заловен, съден и заточен в Диарбекир. Петко е роден  през 1886 год. Завършва прогимназия в Лозенград. До 1907 год. живее в родното си село. През 1922 год. бащата Атанас умира  и оставя за пълномощник на имотите сина си Петко. Същата година цялото семейство и по малките братя се преместват в Бургас. Настаняват се под наем в къщата на братя Берберови-търговци на ловни и минни материали на ул. “Ивайло”. Петко продължава търговската дейност на баща си, занимава се с дърводобив и производство на млечни продукти. През 1931 год. основава фирмата “Бургаски хладилници” АД и става неин главен акционер.Избран е за председател на  Търговското сдружение в Бургас.

 

Роден за лекар

 

Евтим е роден през 1897 год. Идва 15 годишен в Бургас. Завършва гимназия и е изпратен да учи медицина в Грац / Австрия /. Там живее в една квартира с Жеко Грозев. Двамата бъдещи лекари стават много близки. След завършване на образованието си, Евтим специализира 2 години акушерство и гинекология във Виена. През 1928 год.се завръща в Бургас. Във влака на път от Германия се запознава с бъдещата си жена Екатерина /Катя/ Андреева, която е учела в пансион за девици в Дрезден. Тя е дъщеря на известния в Бургас аптекар Стефан Андреев.Желанието на баща й било да учи фармация, но съдбата е подготвила друг сценарии. Катя се омъжва за Евтим през 1930 год. Раждат им се две дъщери - Милка / 1933 г./ и Елена /1940 г./. Семейството се нанася да живее в къщата на Андреев. По план на германски архитект разширяват и престрояват основно дома през 1939 год. Къщата става солидна и красива.Прозорците са внесени от Мюнхен. Инсталирано е парно отопление. Имало е специална стая със стотици книги. Популярността на зет му хирурга Кобарелов е голяма и  тази двуетажна, масивна къщата е известна на бургазлии като Кобареловата.

Заедно със своя приятел от студентските си години д-р Жеко Грозев откриват кабинет до старите хали на ул. Св. Кирил и Методий” 70. По късно наемат втория етаж в ъгловата къща на ул.” Конт Андрованти” и ул. “Цар Петър” като създават частна акушеро -гинекологична и хирургична болница. Обзаведена с операционна, гинекологичен кабинет, стаи за болни и отделна стая за медицинския персонал, болницата приема пациенти от целия бургаски регион. Като старша сестра е работела Клавдия, а санитар -Владимир / белогвардеец /. На таванския етаж било оборудвано пералното помещение и сушилня. Болницата е известна на бургазлии като Грозевата.

Д-р Кобарелов е бил истински народен лекар. Материалният стимул никога не е бил пред хуманния. Парите не са били цел на професията му.Често се налагало да помага спешно на хора в затруднено материално положение. Много човечен и добър специалист името му се разчува из областта. Именно неговото човеколюбие карало хората да му вярват. Идвали са хора от много места. Той не отказвал на никого преглед и помощ. В Комлука спасява от смърт родилка и виждайки мизерията в която живее, вади пари за да купят мляко и пелени на току що роденото бебе. Раздавал се е без да се щади.

През 1941 год. д-р Кобарелов купува четириетажна сграда  на площад Царица Йоана” 22дн /. пл.“Тройката” / от Гайтанджиеви АД. Имал е планове да направи болница заедно с Кирил Андреев /брат на жена му Катя/ след завършване на медицина в Австрия. Отдава под наем помещения. На първия етаж се помещавал кабинета на д-р Карагитлиев, заедно с най-модерния за времето си рентгенов апарат. Другите етаж  били заети от наематели. Д-р Кобарелов бил голям общественик. Не е членувал в никаква партия.Над 12 години е председател на Червения кръст в Бургас Заедно с адвоката Борилков основава българо – съветското дружество през 1940 год. Дава подписа си за Соболевата акция, България да не участва във Втората световна война. Д-р Кобарелов е един от създателите на санитарните влакове през войната. Членува в Ротари клуб. За своята всеотдайна работа става носител на множество награди.

Негови приятели са лекарите д-р Чакъров, д-р Баталов, д-р Воденичаров, д-р Коларов. Неразделни като братя са били с д-р Жеко Грозев. За способностите и уменията на първокласен лекар са знаели и в Медицинска академия в София.Особено оценен е от проф. Димитър Ораховец, който многократно го е канил да работи с него в столицата и да защити професура. Д-р Кобарелов отказва и се посвещава на хората от Бургас.

Язвата получена от от студентските си години става причина и за неговата смърт. При един голям кръвоизлив през м.април д-р Кобарелов извиква свой колега от София да го оперира. След операцията развива перитонит и умира 47 годишен на 20 април 1944 год. Изпраща го целия град. Години наред близките откривали на гроба му цветя от признателни пациенти. След смъртта му д-р Грозев изкупува дела и оборудването на кабинета на съдружника и приятеля си и по този начин помага на жена му и децата.

След 1945 год. настават трудни години за семейството. През 1947 год. къщата на пл.“ Царица  Йоанна”22 / дн. пл. “Тройката”/ е национализирана и в нея са настанени наематели от Жилфонд. През 1951 год. с решение на ОК на БКП в Бургас, къщата на ул.” Явров” е взета за Пионерски дом, като на собствениците плащат по 50 лв. месечно, а те освобождават помещенията и излизат под наем.Имуществото е разпиляно, а част от обзавеждането отива в домовете на новите властници.След завършване на гимназия на дъщерите на д-р Кобарелов не е разрешено да следват в университети, защото са от семейството на “богаташи”.След премахване на формулярите за благонадеждност, голямата дъщеря Милка завършва задочно химия с отличие в Софийския университет, а Елена за медицинска сестра и по този начин  продължава хуманната професия на баща си.

 

Автор: Соня Кехлибарева