Чуем ли „остров”, обикновено си представяме пиратски съкровища, тайни, смели бягства и разкази, които „огъват” линията на реалността. Е, и остров „Света Анастасия” няма да отстъпи от тази традиция. Малко преди началото на първия сезон на острова като съвременна туристическа атракция, ние ще се обърнем към неговото минало, за да разберем какви тайни крие то.

 Първите сведения за обитаването на това малко парче земя, към което всеки жител или гост на града замечтано е отправял поглед поне веднъж в живота си, се губят в заплетените нишки на историята. Може би някъде в късната Античност или ранното Средновековие Църквата забелязала острова и решила да настани там няколко свои монаси. Манастирът бързо се замогнал и в средата на 16 век турският пътешественик Евлия Челеби го описал в своите хроники като „богатия манастир”. Там монасите разполагали с голяма манастирска сграда, в която се помещавали техните килии и манастирската библиотека, както и с църква с богат иконостас.

 Това, което можем да видим днес там обаче, не е автентичният вид на сградите, съществували в далечни времена. Причината са няколкото опожарявания, едно от които легендите приписват на преминалите оттам викинги. В търсене на легендарно скрито съкровище и пиратите често навестявали манастира, като свидетелство за един такъв набез е скалният феномен „Вкамененият пиратски кораб”. И тук отново ще се обърнем към легендите, които разказват, че при поредното нападение силна буря се извила в морето и плавателният съд на нападателите се разбил в стръмните скали и завинаги останал в тях като доказателство за волята Божия.  

 Светостта на мястото обаче не попречила на българския монарх Борис III да го превърне в затвор. Това се случило през 1923 година, когато там били заточени неверни на короната земеделци и комунисти. Българският „Алкатраз” не просъществувал много дълго, тъй като нашият владетел бил практичен човек и решил, че издръжката на романтичния затвор ще струва на хазната много скъпо. Две години по-късно обаче след атентата в софийската църква „Света Неделя” остров „Света Анастасия” отново осъмнал като затвор. И този път не просъществувал дълго в този си вид, но все пак времето било достатъчно, за да се запише нова легендарна страница от неговата история. Затворниците успели да избягат и така приказният ореол на острова се допълнил с драматично бягство по море, което напомня за историята на граф Монте Кристо.

 С идването на комунизма дошли и болшевиките и изместили светиите. Така „Света Анастасия” станал „Болшевик”, но малко суховатото име не спряло бургаската бохема, начело с поета Христо Фотев, да вземе на абордаж скалистия бряг и да го превърне в свое творческо убежище за цели две десетилетия.  

 Цялата тази история ще оживее от средата на май пред всеки посетител на остров „Света Анастасия” благодарение на създадения там след реставрацията музей. В неговите шест зали с помощта на интерактивни средства ще можем да се докоснем до легенди и предания, които са мамили умовете на рибари, пирати и обикновени сладкодумци хилядолетия наред. 

 

текст: Гергана Костова

сп. "Виж! Бургас", бр. 22