Градът

В първото официално преброяване на свободен Бургас жителите му наброявали 6 хиляди. Едно поколение по-късно бургазлии вече били над 30 хиляди човека. Как градът успял за по-малко от 50 години да привлече толкова много хора? Макар и да звучи парадоксално, най-важната причина са войните, които България води през второто десетилетие на 20 век. Преди Освобождението водещо черноморско пристанище била Варна, следвана от Месембрия, Анхиало и Созопол. С изграждането на железопътната връзка със София в края на 19 век обаче била направена първата крачка към предстоящия икономически подем на нашия град. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война дейността на българските черноморски пристанища била почти замразена. За сметка на това през София минавала голяма част от търговията за Европа. 100-те километра, с които железопътната връзка на столицата с Бургас се оказала по-къса от тази с Варна, както и загубата на излаза на Бяло море, дали тласък на следващия етап в развитието на града. През 20-те години тук вече имало всички предпоставки за успешна търговия – работещо и модерно пристанище, търговски контакти, мина, която давала ресурс за достатъчно енергия мощно фабрично производство.

Хората

В размирните времена от първите две десетилетия на 20 век Бургас изглеждал добра възможност и за хилядите бежанци, прогонени с оръжие от родните си места. Тук те намирали един млад град, почти без коренно население, който имал стратегическо разположение и излаз на море. В същото време голямата бежанска вълна била предпоставка и за висока безработица и липса на препитание. „Новите” бургазлии обаче взели нещата в свои ръце.

„Девеко”

 Първата моливна фабрика на Балканския полуостров била създадена благодарение на предприемаческия дух и възможностите, които давал Бургас. „Девеко” отворила врати през 1925 година в края на града, в сградите, които днес се намират непосредствено до Новата поща. Идеята за мащабното начинание дошла на тримата синове на един от най-уважавани книжари и журналисти на Бургас – Димитър Велчев, чиито род идвал от Жеравна. Неговата книжарница била в „изгубената” махала, която се намирала на мястото на хотел „България”. Масивната двуетажна постройка красял надпис „Книги, книги”. Освен книги обаче, в книжарницата се продавали и мебели, детски играчки, бижутерия, канцеларски материали. Запазена марка били и фотографиите - картички с изгледи от града. Имало дори офталмологичен апарат, с който специалист измервал зрението на посетителите.  „Девеко” била естествено продължение в историята на рода Велчеви, от поколения свързан с печатарското и книжарското дело. В управлението на фабриката участвали и тримата наследници на Димитър – Велчо, Петър и Иван. Те започнали с 22 машини, много ентусиазъм и създадените от баща им международни контакти. Производството на „Девеко” било на световно ниво, а качеството се поддържало с най-добрите материали. Кедровото дърво, с което се произвеждали моливите тук, идвало чак от Сан Франциско. Фабриката търгувала с Великобритания, Холандия, Норвегия, Южна Африка, Куба, Турция, Египет, Сирия. През 1937 година „Девеко” станала и придворен доставчик на българския царски двор. Същата година цар Борис III удостоил Димитър Велчев с кавалерски кръст на орден „Свети Александър”.  След Първата световна война България изгубила надеждите си за излаз на Бяло море. От икономическа гледна точка обаче, за Бургас това не било чак толкова лоша новина, тъй като пристанището на Дедеагач било най-големият конкурент на нашия град. Годините минавали, а улиците на модерен Бургас се изпълвали с все повече заможни хора, комините на фабриките пушели, а се заговорило и за организиран културен живот. Книжарниците, вече над 13 на брой, били едни от първите културни средища в града. Семейство Велчеви притежавали две от тях, както и една от най-модерните и проспериращи фабрики в страната. Книжари по професия и аристократи по душа, те приближавали България една крачка по-близо до Европа.

текст: Гергана Костова

Използвани са материали от статиите: „Варна и Бургас” на проф. А. Иширков, списание „Морски сговор”, 1929г.„Моливната индустрия на България започва от Бургас” на Соня Кехлибарева, вестник „Фактор”

сп. "Виж! Бургас", бр. 27