„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората“. Така вечният мечтател дон Кихот наставлява своя слуга Санчо Панса. Свободата прави хората щастливи, но тя е и вълшебната съставка, която може да преобрази цял град. Не един пример в полза на това твърдение можем да намерим в творческата история на Бургас. Веднага се сещаме за театъра ни, който през комунизма е дал дом на много непокорни творчески души. Ако се поровим малко по-дълбоко в спомените на бургазлии, ще намерим и още една „свободна“ територия на изкуството тук – Представителният кино клуб. От този легендарен клуб са се „запалили“ много от кинаджиите, които днес вече са имена в седмото изкуство. В началото обаче всички ентусиасти, изкушени от фотографията и киното, са промивали ленти рамо до рамо в мазетата на Профсъюзния дом, учели са се как се работи с осветление, какво представлява монтажът. Ръководител на клуба е бил Андрей Георгиев, за когото и до днес порастналите вече негови възпитаници се сещат с усмивка. Традиционни за онова време са били фестивалите, които събирали кинолюбители от цялата страна. Един от най-посещаваните форуми е бил именно в нашия град. Прожекциите се провеждали в салона на Профсъюзния дом, който по-младите бургазлии помнят като дискотека „Космополитън“. Там идвали кино и телевизионни дейци от столицата, които определяли най-добрите ленти. А изборът съвсем не бил малък – само бургаският клуб създавал поне 10 филма на година. Специалистите от София всеки път оставали изненадани и впечатлени както от професионализма, така и от свободата, с която любителите работели. „Ако това беше съдадено в „Българска кинематография“ или в Националната телевизия, цензурата веднага щеше да го свали от екран“, казвали те. През 1987 година на кинофестивала в нашия град бил представен филм, останал в историята на българската демокрация. Със скрита камера любителите от Русе заснели как хората в крайдунавския град изпълняват инструкциите на гражданска защита при поредното обгазяване. Кадрите, в които гражданите са с маски на лицата, а прозорците – плътно затворени, завършвали с тъжното обобщение “Изобщо в Русе е ето така“. Филмът спечелил първа награда, а в журито била и режисьорът Малина Петрова, която тогава за първи път разбрала за екокатастрофата. Тя споделила видяното с колегите си в София и малко по-късно се създало едно от първите граждански движения у нас – Общественият комитет за екологична защита на Русе.
На фестивалите не липсвали и забавни истории. Обикновено в тях главно действащо лице бил известният днес сатирик и поет Ваньо Вълчев. На едно от поредните издания на форума в Бургас завалял дъжд и, както и до днес, ниската част на града се наводнила. Хората бил натоварени на камиони, а комичната гледка се превърнала в естествен сценарий за филм. Докато вървели прожекциите, ентусиастите грабнали една камера (тогава вече се работело на видео) и бързо заснели случващото се. Още преди да се е отекла и последната капка дъжд, в салона на Профсъюзния дом глас зад кадър разказвал на присъстващите за „бедствието“ на фона на комични кадри, показващи безпомощните хора. Идеята предизвикала бурен смях, а силата на ентусиазма и творческия дух за пореден път показала, че кино освен с талант и професионализъм, трябва да се прави и със сърце.
Любителите създавали и много анимационни филми. Автор на един от тях е Росен Петров, който днес преподава “телевизионна журналистика” в Бургаския свободен университет. Лентата се казвала „Клечките“ и впечатлила публика и критика с експерименталния си подход. Главни действащи лица били обикновени кибритени клечки, които обаче сякаш оживявали на екрана. Филмът пожънал много успехи у нас, а се завърнал с награда и от фестивал в Полша.
Днес малка част от архива на Представителния кино клуб на Бургас е запазена. След настъпването на промените през 89-та, финансирането му е преустановено и лека-полека базата и материалите се разпиляват. Емоцията, спомените и легендарното чувство за свобода обаче остават в живота на всеки, докоснал се до магията на онези времена!
По спомени на Росен Петров и публикации в slovo.bg и frontalno.com
сп. "Виж! Бургас", брой 32
