Една от видните личности на Бургас в периода преди и след освобождението на България е Йови Воденичаров - възрожденец, държавник, общественик, първостроител на града и неговата зараждаща се интелигенция.

Йови Воденичаров е роден в средногорското село Змейово, Старозагорско през 1850 г. Завършва основното си образование у дома, след което е изпратен да учи юридически науки в Одеса. След завръщането си известно време преподава в Сливен. Той участва активно в дейността на читалището в града. Става член на тайния революционен комитет, основан от Левски и споделя идеите на Апостола по пътя към освобождението на България. През 1871 г. се премества в гр. Айтос, където продължава да бъде учител. Там се запознава със съпругата си – попската дъщеря Керачка. Тогава градът е по–скоро турски, а българите, останали в него, са разделени на поддръжници и противници на чуждото влияние в църквата. Патриот и зет на свещеник, той се бори за освобождение от гръцката намеса в родната божия обител. Йови е и сред „виновниците” за повторното отваряне на създаденото през 1869 г. читалище в Айтос. Делото му е с обществено и духовно значение за града. Воденичаров се присъединява и към щаба на полковник Лермонтов по време на освободителната война в България, където спомага за късане на робските окови на Карнобат, Айтос и Бургас в началото на 1878 г. Градовете ликуват под камбанния звън и прославата на руския цар Александър ­ II.

Делото на Йови Воденичаров и неговата помощ за Айтос изграждат образа му на културна и духовна личност, радваща се на вечно признание и уважение в града. С безкомпромисната си същност и остър ум, той бързо навлиза и в политическия живот на България. След освобождението, страната е разделена на две, а Айтос остава в Източна Румелия, където съгласно Берлинския договор все още властва Султана. Потресен и недоволен, Йови Воденичаров търпеливо се надява на скорошно съединение. По това време българите са както териториално, така и религиозно разделени – източноправославни християни, католици, протестанти и мохамедани. Столица на Източна Румелия става град Пловдив, където се провеждат областни събрания, под ръководството на Александър Богориди. Сред участниците, редом до личности като Иван Вазов и Константин Величков, се присъединява и Йови Воденичаров – той е избран да представлява Айтос и заедно с останалите членове на събранието лека – полека създават най - развитата област на Балканския полуостров тогава. Книжнината и стопанството на Източна Румелия са в своя разцвет. През 1879 г, само година след освобождението, Йови Воденичаров е избран за член и на Постоянния комитет - с контролни и управленски функции в областта, а не след дълго поема и организацията по създаването на Департаментен /по днешно Окръжен/ съд в гр. Бургас. Той поема по професионалния си път на юрист и временно се оттегля от политическия живот. В началото на 1880 г. възрожденецът окончателно се премества в морския град. По същото време започва и разрастването, строежа, и развитието на Бургас след освобождението.

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Йови Воденичаров се връща към функциите си на държавник. Той е два пъти избиран за депутат – през 1894 г. за двугодишен мандат на VIII – то Народно събрание и в 1902 г. като член на XII – то.

Постиженията за Йови Воденичаров на местно ниво са разностранни – той дава приноса си за правната система в града, председател е на бургаския съд, деен народен представител, защитаващ интересите на областта, общински съветник, създава и банка.

Воденичаров достига своя връх в развитието си когато след местни избори става кмет на Бургас от 1903 г, отказвайки се от длъжността си на депутат в Народното събрание. Градоначалникът е свален от власт само 3 месеца след това. Срещу Воденичаров и неговия заместник Сава Хаджидечев е заведено углавно дело за фалшифициране на документ и те са временно отстранени от постовете си. Не след дълго невинността им се доказва и те са оправдани, но остава петно, с което не могат да се върнат на предишните си позиции. За краткото време, в което е кмет, Йови Воденичаров се заема с редица наболели и важни проблеми на Бургас – здравето на жителите и чистотата на града са сред първите му приоритети. След удара по честта и името на Йови, той се оттегля от политическата сцена за цели 8 години, след което се връща като член на общинския съвет в града през 1912 г. Това е и последния държавен пост, заеман от Воденичаров през жизнения му път. Той умира през 1915 г.

След смъртта си Йови Воденичаров оставя на своя род голямо име, което да пазят и богато наследство от дела, които да следват. През годините семейството му неведнъж има трагична участ. Бащата на съпругата му Керачка – отец Димитър, намира смъртта си по особено жесток начин – посечен е от османски поробители месеци след априлското въстание 1876 г. Семейство Воденичарови претърпяват загуба и на още 11 члена от фамилията си. Те погребват три от децата и 7 от внучетата си, губят следите и на най–големия си син Крум. Най–малкият им син Димитър пък губи ръката си в битките при Първата световна война.

След навлизането на комунизма в България наследниците на Воденичаров попадат и под ударите на режима, и така „ходенето по мъките” продължава.

Къщата, където е живял бургаският общественик и юрист Воденичаров, се откроява ярко в центъра на Бургас. На ул. „Александровска”, която тогава е била краят на града, днес - реставриран, но автентичен, семейният дом на Йови Воденичаров прави впечатление с италианския си старинен стил . Сега там живее внукът от най – малкия му син Димитър – Александър. Повече от 130 години родът се грижи за поддържането и античния вид на къщата, която и до днес носи аромата на богата история. Авторитетната личност на Йови Воденичаров се издига в портрет, редом до други членове на фамилията.

С непреклонния си характер, вроден патриотизъм и светло дело, Йови Воденичаров остава един от първостроителите на Бургас и Айтос и пример за поколения наред!

 

източник: в. "Бургас днес и утре"