В периода от Освобождението до 1951 г. в България се зараждат над 800 благотворителни фондации. В Бургас, едни от големите дарители, вложили средства и усилия в надграждането му, за да се превърне той в един добре развит и устроен град, е семейство Хаджипетрови. Със своите политически и индустриални умения, Иван Хаджипетров и неговите родственици спомагат за красивия облик на пристанищния град, а съпругата му Ганка оставя пример за хуманност, от който всички заможни личности могат само да се учат.

Иван Хаджипетров е роден през 1834 г. в гр. Котел. Семейството му притежава два чифлика и 5 кашли (кошари за овце и кози) в Добруджа. Завършва търговско училище в Цариград, където се включва и в борбата за независима българска църква. След като завършва образованието си се премества в Бургас. Счита, че това е важен град за индустрията, търговията и икономиката, затова създава мелница именно тук. Семейството му претърпява удар по имането си по време на Освободителната война през 1877 – 1878 г., когато целият им добитък е иззет от османските нашественици за нуждите на войската. Това разорява Хаджипетрови, но не срива духа и амбициите на младия търговец.

След Освобождението  Иван Хаджипетров е избран за първия окръжен управител на Бургаския департамент в Източна Румелия със седалище гр. Пловдив. Преди Съединението през 1885 г. в Областното събрание са се разисквали главни политически въпроси, свързани с устройството на шестте административни единици в тази отделена част на България, стопанското състояние и икономическите проблеми на градовете. По – късно той е избран за депутат в Областното събрание и две години  е министър на финансите в Източна Румелия.

С острия си ум и политически усет, той влага не само средства в индустриалното развитие на Бургас, но и предложения, идеи и нововъведения в цялата област. В края на 1885 г. Хаджипетров е член на делегацията от Източна Румелия, заедно с д-р Стоян Чомаков, която посещава турската столица с искане за съединение на Източна Румелия и Княжество България. И това се случва. Година след това на първите общобългарски избори е избран от Котел за  депутат в Народното събрание. 

Създадените от Иван Хаджипетров през 1872 г. Големи български мелници, след Освобождението се разрастват и през 1884 г. стават клон на картел със седалище в Париж. Първоначално ежедневният обем на производството им е 15 тона брашно, а с въвеждането на парни машини в производството, достига над 120 тона на денонощие.

Големите български мелници  се превръщат в най-големите на Балканския полуостров, с пласмент на родни брашна в Цариград, Египет, Пирея, Егейските острови.

Независимо от превратностите на времето, Бургаските мелници  просъществуват над 120 години,  когато губят своя статус и през 2001 г. обявяват фалит. След годините от приватизацията през 1999-та до момента, предприятието няколко пъти бе препродавано, отдавано под наем, машините му върнати за старо желязо, а накрая сведено до цех за пакетаж на брашно. Така едно дело, градено с десетилетия и прославило България като производител, бе окончателно заличено.

Иван Хаджипетров умира през 1909 г., но след него честта и доброто му име следват както съпругата, така и потомците му.

Съпругата му е не по-малко известна и тачена на бургаска земя. Ганка Тодорова е родена на 14 март 1847 г. в град Жеравна, в многолюдното семейство на Стефанаки Теодоров и Анка Кирова. Фамилията се мести през 1851 г. в гр. Тулча, стара Добруджа. През 1867 г. Ганка се омъжва за Иван Хаджипетров. Заедно със съпруга си се местят в Бургас, където прекарват остатъка от живота си. Тя ражда 8 деца, но това не създава пречки за безкористната помощ, която оказва на града.

През 1895 г., когато започва строежът на новата църква в града „Св. Св. Кирил и Методий”, Хаджипетрови стават нейните основни дарители. Те подаряват на храма врати, иконостас, шкаф, свещници, църковни одежди, иконата „Св. Архангел Михаил” и много други неща.

На 20 май 1898 г. се създава  женското благотворително дружество „Милосърдие” с председател Ганка Хаджипетрова. Тя оказва помощ и за изграждането на ново сиропиталище в Бургас, като дарява празно място в центъра на града за неговото построяване.

През 1902 г. основава дружество „Добрият самарянин”. С личен финансов принос създава сградата на площад „Св. св. Кирил и Методий” и улица „Вола”, където се слага началото на  бургаски безплатни ученически трапезарии.

Последните два етажа от постройката тя дава под наем, чийто средства отиват при над 200 бедни деца, намиращи топло ястие в обособеното здание. Благодетелите дават име на сградата, а след кончината на баба Ганка, общината кръщава и централния площад на нея.

Баба Ганка Хаджипетрова умира на 27 октомври 1928 г. След смъртта й сиропиталището отваря врати за 14 сирачета на възраст между 5 и 10 години.

Наследниците на фамилията продължават дарителската и политическа дейност на семейството си. Синът им Стефан Хаджипетров (1882 г – 1936 г.) е кмет на Бургас 

през 1916 г. След това става началник на Бургаската стокова борса през 1924 г, а година по-късно и на Бургаската търговско – индустриална камара. По негова инициатива се създава сграда за камарата, за която дейност по-късно получава орден „За граждански заслуги”, 4-та степен. Той черпи знания и вдъхновение от баща си, който се бори за индустриално и икономическо развитие на града. 

Благотворителната дейност е в кръвта на всички поколения от рода Хаджипетрови. Анка, Матей и Павел Хаджипетрови правят многократни дарения на общината в полза на бедните семейства и нуждаещи се граждани. Всички работници в „Големите български мелници” получават 13-а заплата, продукти и безплатна храна както в стола, така и за празниците.

Родът Хаджипетрови е сред  първостроителите на следосвобожденски Бургас, оставили своя отпечатък в неповторимата му своеобразност. Със своята добродетел, те се превръщат в уважавани, авторитетни имена в града, на имащи и можещи родолюбци. Предавайки името си по фамилно, архитектурно и духовно наследство, те са повод за споменаване и почит и до днес!

източник: в. "Бургас днес и утре"